Изливаш мислите си в хиляди въздишки.
От силна болка пръска се главата,
изпитваш силен гняв към самотата,
опитваш се да свържеш всички нишки...
Да, хилядите нишки на живота,
който живяла си и все още живееш,
във който мъчиш се да пламнеш, но пак тлееш
и луташ се без път и без посока.
Умираш бавно и не се опитваш
живота си да върнеш на земята,
отправяш сляпо поглед в тъмнината,
но виждаш само мъка, друго нищо. ...