Къде се дяна туй богатство?
Тез аромати?! Тез цветя!
Остана празно туй пространство,
когато си отиде Тя!
Кога и как, със тихи стъпки,
напусна моя малък мир...
По кожата ми лазят тръпки!
Душевна пустота и мъка, останали са от подир!
Аз малко късно забелязах,
че вече си е отишла.
Бързах да живея и не знаех
каква щастливка съм била.
Сега надеждата я няма.
Оставила ме е сама.
Кажете ми: Какво да правя?
Тъй пусто е без нея у дома!
© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados