Бе късно любовта си да спасим,
когато тръгнахме в различни друми,
ала остана въглен да гори
и да ни пари докато сме живи.
Бе късно в пътя си да спрем
и да признаем любовта си,
затуй сега отчаяно кълнем
и дните си, и нощите си къси.
Бе късно... беше призори,
една сълза в окото ти въздъхна,
а моята душа се сви
от мъката, която я облъхна. ...