16 dic 2008, 9:06

Беда 

  Poesía
511 0 3
Препуска дъждовна колесница.
Лети с трясък по млечния път.
Проблясва в огън всяка спица.
Замрял от страх, попарен е светът.
Светкавица разкъса облаците сиви.
От тях се изляха небесните порои.
Дъждът нашари с камшици житни ниви
и хукна към горските усои.
Безгласни чернеят къщите заляни.
Стотици газят в наводнения си дом.
Слънцето - обесели без корени бръшляни.
…Хората проклинат и се молят шепнешком

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??