Красивата малка лъжа се промъкна,
сърцето му от моята клетка отмъкна,
бях го пленила, беше само мой,
но си замина с този вълчи вой.
Удари полунощ, удари часът,
летя с пълна сила, летя все към него.
Ще взема го и пак ще бъде мой,
мой и ничий друг, това ще бъде моят вой.
Вятърът бучи, фучи, прелита,
косата ми на панделки преплита.
О, чакай ме, любими, идвам аз
във този късен ясен вълчи час. ...