Единият е избягал от всички.
Вървял е неочаквано много
и тук той е забравен от Бога,
и за нас той е просто различен.
За временен подслон и укритие,
защото бягството иска си данък.
Той, скрит в тъмницата на замък,
пазещ се от някакво събитие...

Другият е невидим като сянка.
Виждаме следите му, но него - не.
Или може би за вас е по-добре,
ако сърцето ви е като банка?
Не вярва той в доброто общо
и не смее да е част от нас,
защото по-добре да е без глас,
отколкото да не е чут изобщо.

***

А не е ли в нас причината
за провалите на другите,
или техни са заслугите
за развитието на интригата?
Както сигурно ще разберете,
величието е доста надценявано,
когато всичко друго е забравено,
веднага щом се приберете...