Там някъде сред бръчките на времето
една усмивка се белее,
необяснима като тържество
в беззъбата уста на ветровете...
Защото те ощърбавяха
от непрестанно глождене на камъни,
докато аз в невидимия пламък
ще черпя вечно вдъхновение.
Трептят от хармоничен смях
изконни листи
и даже призраците им
трептят от смях, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse