20 may 2010, 23:01

Белее зе усмивка 

  Poesía » Filosófica
541 0 4
Там някъде сред бръчките на времето
една усмивка се белее,
необяснима като тържество
в беззъбата уста на ветровете...
Защото те ощърбавяха
от непрестанно глождене на камъни,
докато аз в невидимия пламък
ще черпя вечно вдъхновение.
Трептят от хармоничен смях
изконни листи
и даже призраците им
трептят от смях, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??