тиха и вярна
сега ме отнема
от сивото време
в протяжно глисандо
твоята болка
живот ненавременен
в тишина умъртвил
дългосрочните истини
крехки в основата
късни в съня
на простори изплашени
осветлено лъжливи
в кухия облачен рай
обичта си отмита
изпили
сега ме отнема
в нощта ме разлива
и после ме връща
ранима по светло
и тъмна до дъно
в нега феерична
закърпила всичко
в задраскана рана
дренирана дълго
в мъгла
ослепена до бяло
© Геновева Христова Todos los derechos reservados
драго ми е, че се поспряхте тук