Говори сърцето с мене,
всяка сълза е дума недоизразена,
океан направи и речникът му се удави.
Стене, раздира с всеки удар моето мълчание.
Иска му се да се пръсне и да те намери.
За него дните с теб не бяха пропилени.
Знаеш ли, остави ме сама на глухата пейка.
Изтръгна се от мен и скочи бързо във прахта.
Търколи се зад завоя, а по стъпките му се довлачи и смъртта.
Лежах студена без сърце.
Сега разбирам какво е да не чувстваш нито огън, нито лед.
Веднъж ме беше предупредило, че от мъка всичко в него е изгнило. ...