Разкъса ме на хиляди парченца
и като пъзел после ме сглоби...
Душата ми се моли за пощада,
но ти не спираш още да рушиш!
Разкъса ме, до Бога ме разкъса,
със сълзите ми после ме изми,
душата, оцеляла от обичане,
с една целувка просто разруши!
Разкъса всичко и ми даде да се кърпя,
сърцето ми с бял конец заши,
останаха ли още дупки,
в които да събирам пак сълзи?
Разкъса всичко!
Свърши!
И ме няма!
Защо ме търсиш днес, кажи?
Душата ми се моли за пощада...
А ти любов...
... рушиш!
© Диана Димитрова Todos los derechos reservados