Вече обръщаш гръб на всичко онова, което беше.

Извърташ очи и сякаш не е имало нищо.

А моите рани кой ще излекува?

Белезите кой ще заличи?

Тръгваш си, чувам как стъпките се отдалечават.

И вместо да е по-светло, става точно обратното.

Небето вижда сълзите ми и ги крие с лъжите ти.

Поне бъди мъж - върни се и кажи, че сгреши.

Но не, ти ще изчакаш да спре да боли, за да оставиш

пресни следи.

А болката остава.

Прегръщаш леко, а отблъскваш силно.

Дишаш тежко, а си тръгваш безшумно.

Но сърцето отказва да разбере колко

погрешен си за мене.

Целуваш други и пак се връщаш.

Не се ли страхуваш, че ще те заменя с друг?

Лято или зима, няма значение, белезите

са все същите.

Близко или далече, боли все еднакво.

Ти си леден и тъй горещ, но

още кръвта ми кипи за теб.

Загубих се да се въртя в този омагьосан кръг.

Старите рани ще зарастнат, но белезите още са там.