А беше до вчера всичко нормално.
Вярно – по-студено, но нищо фатално.
Днес се събуждам – обличат се всички,
дори и за мене тъкмят ръкавички
и шалове даже, и яке дебело,
и шапка с помпон. Я, мама не е взела
и дори не приготвя количката,
а само повтаря си дума „шейничката”.
Но това нищо не е -
излизаме вън, ама пътят къде е?
Тротоарът го няма и колите се крият,
от небе памуци падат, каквото сварят – покриват, ...