Първомартенско – садистична
Баба Марта бързала,
бая народ навързала,
с мартенички в гората,
висят си надолу с главата …
И на Пешо омотала примка,
с цветовете червено и бяло,
тя гони момчето то припка –
сякаш Дявол видяло …
А на Шаро върза каишка,
кака сега му се радва,
горкото … май я напишка,
Како защо ти е брадва?
Пижо пък кръстиха бате,
лежи си в гипс и мърмори,
че с Пенда хванал ги тате,
в сеното щял нещо да стори.
А Марта, баба не подмина,
в наше село и всички мъже.
„Червено и бяло“ – дузина,
пиха на екс – но менте.
Сега един се чувства в полет,
друг на ужким съблича момичета,
трети пукна с Първата пролет,
тоест гушна букет от кокичета.
„Бели и червени да сте хора!“
Засмяна пожела старушата.
И нали не знае лудият – умора,
със съседите се хванахме за гушата …
© Todos los derechos reservados