Когато те срещнах и те попитах:
- Кой застреля крилете?! От какво те боли?!
Ти ми рече: - Мечтата не скита...
Мечтата ми - Скитница, с теб я смених...
Аз те обикнах заради големите бели криле.
Ръка ти подадох, помогнах ти да летиш.
Ние мечтаехме. Светът беше Обич и нищо друго не бе.
Така съм те искал... Така от тебе болеше...
Към тебе летях, а бях опрян на Земята.
Моите черни криле бяха само за мен.
Знаех тогава, че крилете ми побеляха...
Можеше...Имаше... Бели криле моят ден... ...