Мораво синьо в очите напира,
дъжд от сълзи.
Мрак от безсъние свива душата,
времето спи.
Времето спи, а животът разгаря
своите пристъпи, няма предел.
Може ли, някак, да разтоваря
белите нощи от черния ден?!
В мораво синьо очите утихват,
мляко с цвят на кафе.
Гледам, зората изкъпа мечтите,
надежда е новия ден. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse