qhve (Зорница)
66 66
30 jun 2007, 13:29

БЕЛИ НОЩИ 

  Poesía
1412 0 5




Мораво синьо в очите напира,
дъжд от сълзи.
Мрак от безсъние свива душата,
времето спи.
Времето спи, а животът разгаря
своите пристъпи, няма предел.
Може ли, някак, да разтоваря
белите нощи от черния ден?!

В мораво синьо очите утихват,
мляко с цвят на кафе.
Гледам, зората изкъпа мечтите,
надежда е новия ден.
Тръгвам и крача, тръгвам и скитам.
Нямам за миг ни покой.
Спра ли, започвам да плача и питам.
- Кой е той, кой ли е той?

Плача и питам за него, живота
и за смъртта си дори.
А върху дните, мигове мои,
вече с години вали.
Дъжд от сълзи и дъжд от неверие,
подлост, измама и жал.
Вече на себе си нямам доверие.
Мразя я тая печал.

Искам накрая да бъда щастлива.
Моят късмет е за смет.
Празна усмивка и празно красива
моя душа на поет.

Пак се здрачава, пак приближава
нощното ехо, градено от мен.
Пак ще опитам да разтоваря
белите нощи от черния ден.

© Зорница Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??