Обичам със живота да играя,
така, че аз докрай да се отричам.
За мене всеки ден да бъде краят
и с него до безкрай да се надтичвам.
Намирайки си пристан без посока,
така да мога да се колебая,
че да ме грабне пак на хаоса потокът
и дивата ми ярост най-накрая.
И в смисъл, че достигам глупостта си,
в навечерия от мигове комични,
преследвайки докрай наивността си,
превръщайки ги в спомени безлични. ...