Не намесвай чувствата в този сценарий!
Има повече от нервни окончания
и летящи неврони за болка и радост...
А тази усмивка от мене разбра ли я?
Не е щастие от това, че те виждам...
Иронично привличане чувстваш към мен.
И когато на пода безсилно се свличаш
аз ще бъда парцалът, в белѝна топен...
Ще измия последните мърляви думи,
ще полирам до хлъзгаво пътя напред.
Ако някога все пак успееш да станеш...
ще си с бели петна за сценарния ред.
© Йордан Ботев Todos los derechos reservados