В хамака на слънчев лъч
над самото море се люлея.
В лазура небесен, до синьо
се разбиват вълните
и ажура му златен закичват
с тънки нишки от моята песен.
Белите чайки с надежда очаквам.
Някога все пак трябва да дойдат.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados