10 jun 2007, 13:04

Белите скали 

  Poesía
913 0 8

Тъгувам по морето и вълните,
по роден бряг и белите скали,
за майчината ласка и утеха,
отдавна миналите дни.


Сега аз давам своята утеха
на моята любима дъщеря
и тя обича като мен морето,
и радва се на младостта.


Чрез нея преживявам младостта си
тогава беше трудно - и сега,
но вие, младите, ще поднесете
букет от рози на света.

© Стефка Недева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??