10 may 2005, 14:10

Белите утрини 

  Poesía
1518 0 3

Белите утрини

 Вървя по красиви улици
 и усещам белите утрини.
 Не искам да бъда това, което си ти,
 не искам ,защото знам как ме нарани.

 Не искам да помня усмивката ти,
 не искам да виждам света в който си.
 Не искам да спирам да живея така,
 щастлива с приятелската топлина.

 Моята надежда беше ти,
 но да ме обичаш - забрави!
 Мразя как постъпи с моята мечта,
 мразя как погуби любовта.

 Но аз живея и не съм сама,
 живея и гледам белотата на утринта.
 Пея с топлината на деня,
 за да кажа днес, сега, 
 че успях да  преживея любовта!

© Ема Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??