3 jul 2008, 20:49

Белият лист 

  Poesía » Otra
622 0 6
Страх ме е често от белия лист -
ням, бездиханен, самотен,
молещ безмълвно за краткия вик
на душа, натежала от спомени.

Грешните мисли са част от играта,
но под слой от усмивки ги крия.
Защо белият лист търси нов отпечатък
от емоции, скрити грижливо?

Може би в ужас от чужди рецензии
го захвърлям във прашния ъгъл.
А дали не е всъщност едничко спасение
тоз бял лист, досега не излъгал?

Мисълта ми тупти в неизказан мой стих.
Какво толкоз? Добре, ще рискувам!
Днес започвам приятелство с белия лист
с тези първи мастилени думи.

© Странна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??