18 sept 2021, 1:39

Белуша 

  Poesía » Otra
351 0 2
БЕЛУША
Цветан си стадо закара
навънка, баш на мерáта.
Овчици бели, бели и вакли.
Закара сйте отвъд, на чешмата
и там се скри и заплака.
Че няма майка и татко,
че баба него отгледа!
Че няма още либе,
либе и първа севда.
Тогаз бéла Белуша
до Стоян кротко застана, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??