Белязан с копнеж! На него подвластен –
спокойно понася въпроси, капризи.
Задръжките стават ненужни, неясни.
Притихнал съблича бялата риза.
С целувки събужда душата ѝ дива.
Телата танцуват по приказен път.
Луната безмълвна ги гледа игриво.
Времето спира, изчезва светът.
Белязана с огън! На него подвластна
тя с трепет приема любовни сюрпризи.
Дарил на очите ѝ утринен блясък –
усмихнат облича той бялата риза.