Беше като в приказка вълшебно.
Беше вълнуващо и нежно.
Беше като Пролет за Земята.
Беше – прераждане за мен самата.
Бях нетърпелива да те срещна.
Бях истинска, неопитна и неуспешна.
Бях като великан, а правилата - жалки сламки.
Бяха разстоянията пренебрежимо малки.
Бях като безкрайност в себе си стаена.
Бях като наркоман към тебе пристрастена.
Бях отново влюбена и животът бе чудесен.
Беше много, много кратка, но любима песен.
Бях съдбовно, пълно твое съответствие.
И нахлух в живота ти, като природно бедствие...
Подарявах ти частичка мен - всеки ден...
Бях порив - чист, вдъхновен и съкрушен.
Изплаши се отново да обичаш – опита да ме подчиниш.
Зад поредица от правила - Любовта ми да държиш...
Но няма как... да скриеш торнадо в шепа със вода...
Забрани?! Решетки?!... ако е така, по-добре сама.
Ох, докога??? Докога?!
© Нели Todos los derechos reservados