Беше бяла пролет, чиста и наивна.
Двама с тебе сред люляците свежи
снехме от нас завивката зимна,
че начало ново пак да отбележим.
Бе лято ласкаво и падаха звезди.
Плеяди кипваха, в съня унесени,
от смехове, прикрити в тежките сълзи.
Тълпяха се в очи простори песенни.
Бе късна есен - над смълчаните стъгди
потръпна сянка - бледен клен съблечен.
И хоризонтът свъсен сякаш се стъкми
да търси в лятото несвършилата песен. ...