Беше пролет и ухаеха цветя,
аз ходех по тъмната улица
и тихо плачех в нощта.
Стъпвах бавно и дишах отчетливо,
бях абсолютно сама...
небето може би с мен се разплака,
ситен дъжд полека заваля...
Страшно е да гледаш
как умират красивите неща,
лекичко треперех, за първи път виждах
как тъжно умира любовта...
Тя с болка си отиваше
във абсолютна тишина,
а аз държах ръката и,
но не можех да я спра...
Около мен всичко наново се раждаше,
беше пролет и ухаеха цветя,
само че любовта, която погребвах,
тази любов беше само една...
© Никита Todos los derechos reservados