Беше там, когато те пожелах,
беше там, когато поемах дъха ти,
когато нощем не спях,
а плувах в ума ти.
Беше там, когато за другите нищо не значех,
пред тях се смеех, а пред тебе - плачех.
Беше там - в съня ми - и там си остана...
Толкова бе близо, а ни делеше разстояние.
Сън ли бе или недоизказано признание?
© Цветина Ненчева Todos los derechos reservados