Умът те забрави, Дяконе,

времето, времето безмилостно те затри.

Никой вече не помни твоето име,

сърцето, сърцето за свободата не тупти…

Тук светът е друг, Дяконе,

не е такъв, какъвто бе преди.

Сега има злоба, има нечестност, злини,

а бесилото на честността пак мълчи и пак мълчи…

Безброй много бесила има тук,

ала на тях няма хора.

Обесени са душите,

обесени са надеждите и мечтите,

но не и хората Дяконе, но не и хората…

Вече всеки губи в тоя живот,

но всеки губи сам…

Замъглени умове, очи невиждащи,

разгневени, пропадащи, разрушаващ се народ,

но всеки върви с гордостта си и вечната си слава,

без съвест и без срам…

Ти спиш, Дяконе,

заровен в незнайния си гроб мълчиш…

Ако ти бе даден животът пак,

щеше ли в това време,

в тази неправда ти да се родиш?

Ти спи, Дяконе,

и никога, и никога не се събуждай!

Защото тук е вечна тъмнина 

и ти никога няма да прогледнеш!

Милан Милев

18.02.2014