cursed_LIAR (Димитър Иванов)
15 15
26 jul 2006, 19:09  

Бесове 

  Poesía
796 0 8
О,вятър, извиий се над нас!
Обхванат нека бъда от стихийния ти бяс!
Да падат клони и небето с тътен се изпълни
лудешки ,нека тича в вените кръвта ми
и нека всичко живо страх да сети!
Да чувства твоят бесен меч-дъха ти.
Призовавам , ветре, твойте братя-мълниите
да изстръгнете на дремещите кълновете.
С пестник душата на земята из корени дръпнете...
Яхнете диво на ваште сили истински конете!
На слънцето лицето мълнията нек разпори!
Елате,сейте във хорското спокойствие раздори...
Предмети живи,мъртви на парчета нека станат!
Хааааа,Хаааа,и хорицата ужасите да ги хванат
С мощта си гърлото ми нека стегнат
ръцете ви стихии щом посегнат ...
Ще дишам аз,защото мълниите са ми братя...
Ще съм по-жив,защото вие ще сте ми крилата!!!

© Димитър Иванов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • След пороя в пустинята тя се пробужда,никнат цветя и безбрежния мъртъв пясък се превръща в цветна градина,след унищожителния огън в гората растат,нови млади тревички.С гниещиая ствол на събореното от гръм вековно дърво се хранят няколко млади фиданки...
    Не винаги природния "гняв",а от там и човешкия ,като част от природата носи само разруха.
  • "Пустинна и огнена, жадувам ,бушувам,горя и умирам във танца на своята стихия... Аз съм вятъра... нежния полъх,който докосва едва."- Това е мое от друг стих,но гневът липсва, нали!
    Гневът е разрушителен, а любовта е изграждаща!
    Искаше ми се да го изчистиш от гнева, но тогава стихът нямаше да е същият!
    Щом носиш вятъра в себе си ще се научиш и да милваш, а не само да рушиш!
    Пак поздравления, знаеш, че ми хареса стихът ти!
  • Да Djein_Ear,наистина,често,когато се изпитват подобни неща от различни хора,текат подобни мисли и изказа за тях е подобен.
    А дали се опитвам да имитирам някой,като Ботев или Вазов... Честно казано,не знам как е или е било с вас,но на мен нещата,които сме учили в училище едно време не са ми правили впечатление.Вероятно поради простата причина,че са били четени и изучавани един вид насила,и на всичкото отгоре е трябвало да откриеш някакво точно определено и скрито значение,да тълкуваш и мислиш почти искуствено и насила.
    Така,че няма как да се ошитвам да подражавам на някой,камоли на Вазов или Ботев,като реално погледнато на мен стила им може да се каже ми е непознат. Не знам дали стана ясно какво точно се опитвам да обясня...
    Но,наистина се радвам,че харесвате стихчетата ми и ви благодаря за думите.
  • "Искам с вятъра да тичам, да лудея!
    Аз съм вятъра в мен са му крилата...
    миг ми дай, миг от свободата..."-това е мое...
    А това"Ще дишам аз,защото мълниите са ми братя...
    Ще съм по-жив,защото вие ще сте ми крилата!!! "
    Поздравления!
    Как понякога се поражда един и същ изказ!
    Харесва ми стихът ти, но много гняв има в него.
  • Мен не ме накара да потръпна. Като ода за вятъра ми звучи. Ти Ботев или Вазов се опитваш да имитираш със стила си? Влей малко креативитет. Много поздрави от мен имаш.
  • Поезията, Митко, все пак трябва да е красота ... или красиво поднесена реалност. Не си ли се замислял, че в нея човек търси красивото. Поздрави, за този стих не те оценявам.
  • Благодарско на всички! Само тоя клуб и тоя лап топ не схванах за какво са и какво значат,ама...както и да е.Или да не е както и да е,какво значат все пак?
    От човека идва тоя гняв и е към небето. :Р
  • Наистина си много гневен, Митко... От небето ли идва този гняв, или от човека? И накъде се е запътил? Навън или навътре? Поздрави, гневен поете!!!
Propuestas
: ??:??