или ОТКРОВЕНО КАЗАНО
В пламъци гори забравеният залез,
запален от надеждата позната.
Съблича се светът
в гротескна голота,
презрял отдавна
своите одежди –
романтични.
Светът,
живял при мъдростта
на истинската болка,
при преходния миг
и времето,
заключило се в дати,
неприлично с любовта,
която се лекува
с евтина омраза при деня.
Денят е изморен
и тъпче се самотен
с безнадежност,
забравил как влюбено
поглеждал е зората –
дано роди поне
една илюзия за вечност.
Сутринта,
останал без тъгата,
закусва със салата и бекон,
изхвърлил е менюто
на превзетата реалност.
Историята стене омерзена
от своята безличност и баналност.
Човечеството бяга от смъртта,
превърнала се в майка,
опасала е с бомби
святостта на своята утроба,
където раснат метастази
на скръбта и лудостта.
Заключен пес вие
в празния строеж отсреща.
Единствен той говори с битието –
за СВОБОДАТА.
А кой ще му отключи на хлапето?
Усмихната смъртта
или пък бъднината?
Отговорът крие същината,
а наоколо подрямват си нещата
от живота беден.
Лятото е победилата надежда
и жари с жарката жарава под краката
на прогонените нестинари.
Крадецът Прометей
отново дал е огън...
А съдбата?
Дано!
Остане
някоя усмивка по лицата,
в света – красив на чудесата.
© Виолета Томова Todos los derechos reservados