Молих се първо на себе си, вече
вяра във себе си нямам дори.
Оставих душата си - бяга далече
от болния мозък зад мойте очи.
Молех се после на господ, обаче
може би той се отказа от мен,
отказа да слуша сърцето да плаче
с ритъм отчаян и тъй уморен.
След това молих и времето, казах
да спре, да изчака, защото боли.
Не мога да бързам със него, когато
моето минало вечно кърви. ...