На всеки спомен ще изтрия името,
(чашата без дъно не е чаша).
Ще ги оставя там, където зимата
ще ги прегърне и ще ги издуха вятъра.
Ще погаля после нежно клоните
на най-искрените си и чувствени надежди.
Ще ги събарям, а след това отломките
ще изхвърлям без да ги поглеждам.
Сърцето си ще възродя от всичкото
и ще
запаля в него мъничка искра,
но какво сърце ще е, щом в него няма нищо, ...