Без Дом

8 feb 2012, 0:32

Poesía

725 0 1

Без Дом

Здравей! Не съм те виждал от отдавна и ми липсваш, знаеш ли това?

Здравей! Защо така забягна и не искаш да се върнеш у дома?

Не плачи, всичко се оправя - последно сбогом, пълна тишина…

И тази болка по пътя се забравя… нямаш ти никаква вина.

Върви... за мен е вече много късно и смисъл няма в света,

когато цветето е вече мръсно и не намирам в нищо красота!

Върви, че времето не чака никой, и теб дори с разплакано лице.

Върви, домът за теб е вече нищо - далечен спомен на пораснало дете.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

DarkRider (Опс)

2012-03-30T22:33:33+03:00

Колко познато звучи... донякъде. Домът винаги ще остане онова любимо място, при което жадуваш да отидеш всеки път, когато ти е тежко! "Пораснало дете" - не забравяй "бащината стряха"! Хубава вечер Иван!