Без думи
И ето, пак без думи… сърцето ще се пръсне.
Ще пиша аз по листа бял, докато ми втръсне!
Изпаднал пак във дупка, започвам да нареждам,
удряш ме под кръста, но аз не се навеждам.
Остaви ме. Отиде си. Дано си ти щастлива?
Картината без теб, не знам, но струва ми се сива.
И аз съм като другите! Образ от пейзажа!
Душата не изпитва вече радост, сега ще ти покажа.
Със тебе дните ми не бяха обременени,
‘щото друго е, когато са със някой споделени.
Не мога аз дa тe държа, като птиче в клетка! ...