Не ме търси във ъгъла на дните си –
аз в центъра на днес ще те догоня.
Зарита надълбоко в мен, разкривам се,
когато си останал без икони.
Че газиш мътната утайка на приетото
не вярвам - още сухи са нозете ти.
По трудни стъпала отвътре кретам
към древните скрижали на сърцето ти.
Запалила бих всичките ти вечери,
когато онемял, преписваш себе си.
Това небе мирише на обреченост -
да бъдеш слаб е толкова ...