Този вятър прелива
над скали и пътеки,
свърна в близката нива
и пося морски шепот,
разпиля се и скъса
небесната риза,
бяло ято разпръсна -
перлен наниз изнизан,
светли пясъчни къдри
с влажни пръсти заплете.
За да помни и утре
как се люби с морето...
© Христина Мачикян Todos los derechos reservados