Пречупвам гордостта си
в опити да те докосна...
Дори и тя ранена страда...
И всеки път щом го сторя,
се измъчвам после...
Как да преодолявам огради?
Кому е нужно да ги строиш?
И защо ги издигаш помежду ни?
Нима за нещо точно ме виниш?
Оставяш пространството ни без думи....
© З. Райкова Todos los derechos reservados