***(без етикет)

24 ene 2010, 21:53

Poesía

1889 1 35

Когато завали сребро в прозорците,
побелялото небе
запечатва овехтелите ми силуети
- всичките - във стъкленици,
под восък тежък стиснали в дъната си
пепелни ресù
от много пролети и зими
по сковани от илюзии лавици...
... от мен до мен луната
се търкулва
и
плисва ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

***(без етикет)

Искате да прочетете повече?

Propuestas