Прозорче животворно,
събуждай ме със ясна мисъл
и разширявай хоризонта!
Неизменно - всеки миг
тонове в нюансите улавяй,
раздвижвай атмосфери
на време, ритъм
и ме съживявай - по човешки!
А аз ще позволявам да се случва
и разкрива в мен илюзия...
Тя ще бъде скок в бездънното...
Тя смях ще бъде и в отвъдното...
И в мелодия прелива днес,
а е прост илюзионен номер...
Прозорче животворно,
душата ми не взимай
с нашествие на ветрове
и на вълни пожарни!
Дори не съживявай онова
пътуване, че времето изтича
и знам, неосъзнато то присъства
у човека - най-голямото съкровище!
© Мариола Томова Todos los derechos reservados