Без име

27 oct 2015, 21:12

Poesía » De amor

982 0 1

Тъмната нощ е глуха и празна,

придаваща значимост важна,

за тия с разбитите сърца

и разкъсана на две душа.

Надига пак чашата бавно

и си мисли коварно:

"Как да върна болката на тия,

които са причината сега да пия?"

Да им разбия и аз сърцата

изниква пак в главата.

Не, не и не.

И поредната мисъл дойде.

Не е ли игнорът страшната болка,

която и най-студените трогва?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.