27 jun 2009, 20:10

Без име... посветено 

  Poesía
984 0 3
Понякога животът като вир е -
дълбок, шумящ, студен.
А ти скован и безучастен стоиш
и чакаш утрешния ден.
И чувстваш се пропаднал,
сякаш в дупка черна и дълбока.
А животът ти край теб минава,
отнесен от потока.
Вятър бесен в теб засилва клонки
и удря ти шамар пореден.
С мирис тежък на разочарование
в душата угася и плама последен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Станчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??