Сълзите като тих вечерен бриз
рони днес душата наранена.
Мъка тежка е а не каприз,
знак от същността строшена.
Спусна се житейската тъга,
прекъсна полет в небесата.
На падането е пътеката една,
надолу за да ти строши мечтата.
Изправиш ли се значи си герой,
ала по често си в небитието.
А отговора на живота твой
за край разказва общо взето.
Но ако питаш кой е точно тоз,
за теб където е определил нещата.
Без отговор си е такъв въпрос,
без изход като пътя в тъмнината.
© Петър Петров Todos los derechos reservados