Мо:
-Окото ти е истинско стъкло,
а с мене нещо сложно става
и питам се в тревогата:”Какво
се срива, пада, не престава?”
Лъки:
-Любовта ни Мо, е още здрава
и това добре го осъзнавам,
но сянката на тъпата забрава
мига не дава да го разпознавам.
Мо:
-Без любов светът е мила, ад, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse