Без милост за приятелите стари
***
По здрач извая парцаливия си враг
и с ноктите орлови заора в небето...
С прокажен крясък срина птиците по мрак:
димящи помени пося навред в полето...
Наметна галилейска мантия лъжовна.
Хорал запя блажен със черен плам
и гордо утеши се с тишина вековна:
забрави от доволство, че остана сам...
Душа сроди с вселенските кошмари:
заложник на живота, господар и роб... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse