3 ago 2007, 15:03

Без надежда 

  Poesía » De amor
1303 0 19
Живея със съзнанието на човек,
загубил всичко мило, всичко свято.
С невъзможността си да намеря лек,
за тогава, някога, когато...
Миналото ме преследва още,
но докога от него ще боли?
Докога ще съм безсилна нощем,
да го прогоня и от съня дори!
Докога в този ад аз ще горя -
съдба ли е това, или прокоба?
Колко мъка още да търпя?
Колко още горчивина и хорска злоба? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??