Тръпна от свежест-
без отговор съм - даже
без дъх съм... и
крача насън...
Литнала снежинка
с обич ме покрива
от главата до петите-
само в бяло, бяло и
снежно покривало...
А ти, съдба, смееш се...
и не смееш да ме върнеш
пак във моето начало...
© Мариола Томова Todos los derechos reservados
(макар и във стих)Давай!
То началото дреме и чака
идеята да му подшушне някой...