5 feb 2008, 17:10

Без посока 

  Poesía
593 0 4

 

Старите зелени поля,

обрасли с толкова мисли.

Зелено на цвят е

въображението ти.

Без зеления мирис

нямаш фантазия.

Аз се вдъхновявам

дори от масата

без покривка,

на която

са струпани

бутилки,

празни с минало.

 

..................

 

Преставам да се обитавам

и излизам за малко на двора.

И винаги някой

влиза с взлом в мен,

докато ме няма.

Но никой като мен

не може да разлайва кучета.

 

...................

 

Дъждовен кръстопът,

разтворен в змийски език.

Вятърът по лицето ми -

нежен и съскащ.

Лицето ми в локвите -

крилете на нероден гарван.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Търсиш нестандартното, необикновеното и парадоксалното.По моемо харесваш Далчев, но се стремиш и към свободните асоциации и фрагментарността на експресионистите. Нищо чудно да греша.
  • !!!
    Мимее, губиш ми се напоследък
  • "Аз се вдъхновявам

    дори от масата

    без покривка,

    на която

    са струпани

    бутилки,

    празни с минало."


    Направо ме размаза!



  • "Аз се вдъхновявам
    дори от масата
    без покривка,
    на която
    са струпани
    бутилки,
    празни с минало."

    Поздравления!!!
Propuestas
: ??:??