Вятърът шепти. Нежно името ти.
Ден след ден - умира спомен в мен.
Празен сън. В шепите си скрих сълзи.
И боли. Някъде сгреших.
Няма да вали. Изгубени мечти.
И не търся. Твоите очи.
В хорските тълпи. Себе си дори.
Не разбра, че те поисках. Някъде в тишината.
Виках, за да чуеш. Как от теб си тръгвам.
Празен път и болка. Моите изгубени следи...
© Сиана Петкова Todos los derechos reservados