4 jun 2009, 13:07

Без рими 

  Poesía » De amor
531 0 4

Ще умра някога,
може би близко, а може би по-далеч,
без да ме докоснат ръцете ти,
без да те стоплят очите ми.

Ще си отида някога,
навярно скоро, а може би не толкова,
без да те имам истински,
но ти си малко моя от самото начало.

Бавно се губя в мечтите си
и все по- далечни са твоите мисли.
Засмееш ли се, забързват се дните ми,
мълчанието забавя дъха и сърцето ми.

Как искам да не сме се познавали никога,
но късно е трезвен да бъда за тази промяна.
Ще те преболедувам ли, или ще чезна в радостта,
че си тук наоколо и че те има.

© Любомир Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??