Не искам да бягам,
но не мога да остана...
Чувствата си залагам
и пак съм изиграна.
В очите не останаха сълзи,
сега текат във вените.
Безкрайни ли са тези дни?
Не изчезват ли проблемите?
Не ме направи по-силна
това, което не ме уби...
Сега съм безсмъртна,
а болката не спи!
Нека е нощ, когато съм сама!
Нека е мрак и да не виждам
стоящата до мене празнота,
която ненавиждам!
Има ли значение
дали е нощ, дали е ден?
Има ли лечение,
щом тя е част от мен?!
© Цветина Ненчева Todos los derechos reservados
сега текат във вените. " много добре казано а стихчето-олицетворение на мен сега,какво да кажа. Браво !!!